Бананов пай с оризов грис

С настъпването на пролетта, която се оказа не толкова слънчева, колкото ми се искаше все още ми се хапва нещо сладичко, домашно приготвено и разбира се ако може да е по-диетично. Споделям ви една много лесна, бърза и вкусна рецепта, основните съставки замених с по-здравословни и диетични, получи се един страхотен и лек бананов пай. Сигурна съм,че може да се експериментира с плодовете и останалите съставки, така че опитайте! 

Ето и рецептата:

• 2 бр. едри банана
• 200 г кафява захар
• 200 г оризово брашно
• 150 г оризов грис
• 500 г кисело мляко
• 1 ванилия
• 10 г бакпулвер (1 пакетче)
• 100 мл разтопено кокосово масло
  
  
  
  
  
  
  
  Начин на приготвяне:
  Смесват се брашното, гриса и бакпулвера. Добавя се киселото мляко, кокосовото масло(разтопено), ванилията. Сместа се изсипва в тава, с хартия за печене. Отгоре се нарежда гъста розетка от резенчета банани. Пече се 40 минути в умерена фурна (150 С). Поднася се с лъжичка вкусно ягодово сладко. 
  
  
  
  Чудесно се допълва с млечен бананов шейк.(не много диетично, но пък ужасно вкусно) Да ви е сладко!
  
  
  
  
   
  
  
  
  

Великден и символиката на яйцата

Един от основните символи на Великден е яйцето. И това не е случайно. От древни времена яйцето е символ на новия живот, на пролетта и плодородието. Още в Древна Персия хората са си подарявали един на друг яйца в дните на пролетното равноденствие, от които е започвала новата годината.
С появата на християнството символиката на яйцата получава нова религиозна интерпретация – в него са  видели камъка, затворил входа Христовия гроб.
Според легендата, след възкресението на Исус учениците и последователите му се разпръснали по света, за да разнесат добрата новина, че хората вече не трябва да се страхуват от смъртта, че Христос я е победил. Той е възкръснал и ще възкреси всеки, който вярва в него и обича ближните си така, както и той ги обича.

Мария Магдалена се осмели да излезе с тази новина пред римския император Тиберий. Тъй като пред императора не е можела да се яви без дарове, а тя нямала нищо, Мария отишла с едно кокоше яйце. Разбира се, тя избра яйцето умишлено. Яйцето винаги е било символ на живота – в крехката му черупка се крие живот, който чака своя час да излезе на свобода, като малко жълто пиленце.
Но когато Мария казала на Тиберий, че Исус Христос се е освободил от оковите на смъртта и е възкръснал, императорът само се изсмял: „Това е толкова невъзможно, колкото и твоето бяло яйце да стане червено.“ Едва изрекъл думите, обаче, и яйцето в ръцете на Мария Магдалена станало червено. От тогава боядисаните в червено или пурпурно яйца станали символ на жертвената кръв на Христос.

Яйцата са от забранените за консумация продукти по време на Великия пост, за това и приемането им за един от символите на Великден е доста логично. Обичаят да се боядисват и подаряват яйца на този светъл християнски празник пуска корени сред народите от Северна Европа и Азия скоро след приемането на новата вяра. В Южна Европа, а оттам и в Латинска Америка, тази традиция не се е разпространила.
През Средновековието е било обичай да се подаряват великденски яйца на близките и прислугата. За това английският крал Едуард I (1239-1307 г.) поръчвал по около 450 златни яйца (боядисани в злато или обвивани в тънки златни листа), които след това били раздавани на членовете на кралския двор.

Великденските яйца са задължителна подарък за децата. В много страни децата получават яйца от кръстниците си. В други страни те все още обикалят къщите и разнасят радостната вест за възкресението на Христос, пожелават здраве и щастие на домакините, които на свой ред ги даряват с боядисани яйца и бонбони.
Великденски яйца си разменят и възрастните. А в много страни има традиционни великденски игри, включващи яйца.
Велики четвъртък или четвъртък от Страстната седмица (последната седмица на Великия пост и последната седмица преди Великден) е денят, в който по традицията се пекат великденски козунаци и сладкиши и  се боядисват яйцата. А днес те вече не се боядисват само в червено и пурпурно. Често се украсяват и със символични рисунки и орнаменти. И въпреки, че боядисването на яйцата сега не изисква кой знае какви усилия, все още има много хора, които предпочитат да правят това, използвайки старите методи, които са не само увлекателни, а и творчески.

 Източник: http://zaneya.com

Магията на свещите

Не е известен произходът на свещите. Съществуват обаче данни, че свещи от пчелен восък са били използвани в Египет, а също и в Крит, някъде преди около 3000 г. пр. н.е. Освен от восък, свещи древните правили и от смола. Днес свещи се правят от пчелен восък, парафин, и други.

В Египет свещите са използвани в ритуали за предизвикване на съновидения. Сядали на тъмно с лице на юг и гледали пламъка, докато не им се привиди някое божество, след което лягали да спят, вярвайки, че именно това божество ще им се яви на сън и ще отговори на техни въпроси.

Около 200 г. н.е. свещите са масово използвани в езическите религиозни практики, по сведения на Тертулиан. По-късно свещите навлизат и в християнските църковни ритуали, главно като връзка с мъртъвците, украса и други, за католиците - гонене на демони, защита от нападения на вещици и други.

Пламъкът на свещта е символ на човешката душа, но и на връзката й с всички духовни сили във Всемира. Затова свещта е задължителен атрибут както в магията, така и християнската практика. Може би в този факт виждате противоречие, но смисълът е един и същ – независимо дали става дума за заклинание или молитва, свещта е проводник на човешките желания до трансцедентното. Играещият пламък е път не само към външните духовни сили, но и тези в самите нас. Затова наблюдаването му е най-лесният начин за изпадане в медитация.

Може би не сте се замисляли, но дори и в ежедневието използваме тайнственото въздействие на свещите. Отдавна са преминали времената, в които имаше режим на тока и въпреки това с удоволствие купуваме и палим свещи. Казваме, че това създава атмосфера, но зад тези думи стои по-дълбок смисъл. Пред свещта на всеки голям празник изричаме най-съкровените си желания за бъдещето. Същият смисъл влагаме и в издухването на свещичките от тортата на рождените си дни. Запалените свещи на романтична вечеря са несъзнателно заклинание за любов. Всеки важен празник е неизменно свързан с тайнствения пламък – Великден, Коледа, Нова година, с една дума примерите са безброй.

Най-голямата сила на свещта се крие в мислите и желанията, които влагаме, докато наблюдаваме пламъка.