Пролет

Дааа ето ги и първите пролетни дни, истинска пролет с аромата на цъфнали дръвчета,

 с песента на Косът, с жуженето на пчелите!

Най-после! Пролетта е тук!

 Пролет

Весело е на сърцето,
ето дойде пролетта.
Слънце грее на небето,
вредом лей се светлостта.

По полето, по горите,
под небесний синий свод,
вредом гледат ми очите
радост светла, нов живот.

Между брегове засмени
тече бистрата вода,
по ливадите зелени
блеят рунтави стада.

По дърветата цъфнали
с миризливи цветове
птички красни са запяли
с най-приятни гласове.

Всичко мене на душата
сладко шепне да се смея,
като птичките в гората
да се радвам и да пея.

Константин Величков

Копнеж по лятото и морето

Някои ще си кажат " Какво лято?!...та то е още зима!", в прогнозата за времето само се повтаря

 " Снеготопежа това, Снеготопежа онова...", " Южен циклон", " Жълт код, оранжев код..."

Много, много тежки думи, а моя копнеж по лятото не само, че не намалява, а все повече, се увеличава.

  Така си мечтая за дългите, топли дни изпълнени със солен морския аромат, безгрижието на слънчевите часове, трепета и плановете за прекрасно лято...
  В съзнанието ми се борят мисли за пясък, за мръсни стари корабни въжета, за сини и бели райета и за прохладни питиета.

  Та в този мрачен ден, с тази лоша прогноза за времето, обута с гумени ботуши и въоръжена с чадър искам да ви почерпя! Да ви почерпя с един малък копнеж по лятото и морето!

Да носиш миналото в себе си...

Неспособността или по-скоро нежеланието на човешкия ум да се освободи от миналото е описана по много красив начин в историята за двама дзен-будистки монаси - Тадзан и Екидо.

Веднъж се случило да вървят по селски път, целият в кал от наскорошните проливни дъждове. Приближавайки се до едно село, монасите срещнали девойка, която искала да пресече пътя, но калта била толкова дълбока, че щяла да съсипе коприненото й кимоно. Без да му мисли, Тадзан я вдигнал на ръце и я пренесъл на другата страна.

Монасите продължили пътя си в мълчание. Пет часа по-късно, когато вече приближавали манастира, където щели да се подслонят, Екидо не издържал и най-после заговорил за това, което го гнетяло:
„Ама защо взе на ръце онова момиче? - запитал той. - Ние, монасите, не бива да постъпваме така."

„Оставих я на земята преди часове - отвърнал му Тадзан - Ти още ли я носиш със себе си?"

Екхарт Толе, "Нова земя".

Капризната котка

Котката Сиско

Сиско, изветен повече като Пухчо

  Да… приятели, като изключим външния вид, котката е един истински човек по своята същност. Много своенравна, превзета и надута. Дарява внимание, само ако й изнася ...пести своето добро настроение и благоразположение, ако го покаже – това означава само едно - гладна е! Може да обича, но само, когато тя иска, не на сила и не по команда.... А какво ще кажете за котешкия мързел, точно като човешкия, истински и неподправен, идващ от дъното на котешката / човешката душица. Целта в живота не една котка е да спи, яде, мързелува и капризничи...точно като целта на повечето хора...да котката и човека си приличат много повече, отколкото си мислим....

   Попаднах на една много интересна приказка написана от В. Сутеев, и след като я прочетох си казах, ето тази история разказва за котките...или  хората, които не знаят какво искат, но искат и искат...и ако може някой друг да го направи вместо тях, би било чудесно! Много е забавна, приятно четене J

Котаракът Сашо

Котаракът Сашо

    

   

   Едно момиченце седяло на масата и рисувало картинки. Изведнъж дошла шарената Котка и започнала да гледа какво прави Момиченцето.

 — Какво правиш? — попитала любопитната Котка.

— Рисувам къщичка за теб, — казало Момиченцето. — Виж, това е покривът, това е коминът, а това е вратата ...

— А какво ще правя там?

— Ще палиш печката и ще вариш каша.

 И момиченцето нарисувало как от комина излиза пушек.

- А къде е прозорецът? Котките скачат през прозорците!

 — Ето и прозорците. Един, два, три, четири... — казало Момиченцето и нарисувало четири прозореца.

— А къде ще се разхождам?

 - Ето тук.

Красавицата Нана

Момиченцето нарисувало ограда край къщата.

- Това ще е градината, - казало то.

Котката погледнала и изсъскала:

- Каква е тази градина? Та в нея няма нищо.

 — Почакай, — казало Момиченцето. — Ето цветна леха, ето ябълково дърво с ябълки, а това е зеленчукова градина: тук растат моркови и зеле ...

— Зеле! — намръщила се Котката. — А къде ще ловя риба?

 - Ето тук…

Люси, или по-исвестна като Ангелската котка

- И момиченцето нарисувало езеро, а в езерото рибки.

- Така е добре… А птички ще има ли? – попитала любопитната Котка. – Аз обичам птички.

- Ще има. Ето кокошка, ето петле, ето гъска, ето и три пиленца

Котката се облизала, замъркала и тихичко попитала:

— А... мишки ще има ли ... в къщичката?

— Не, мишки няма да има.

— А кой ще ми пази къщичката?

 - Ще я пази… - Момиченцето нарисувало една малка кучешка къщурка. – Ще я пази това куче.

Котката врътнала опашка и козината й изведнъж настръхнала.

— Не ми харесва къщичката ти, — казала Котката. — Не искам да живея там! И си отишла обидена. Виждате ли каква капризна Котка!

Лиско

Салата с булгур

Булгурът е пълноценна зърнена храна, за чиито полезни свойства се знае от векове насам. Първоначално булгурът е присъствал основно в традиционните кухни на страните от Близкия Изток, Балканите, Турция, Армения, Индия и Южна Азия, но днес е все по-консумиран в почти цяла Европа и Америка.
 Най-често булгурът се получава от бланшираните, изсушени и натрошени зърна на меката и твърда пшеница. Освен това, обработен по този начин, булгурът запазва хранителните стойности на пшеницата, без да се губят важни вещества като протеините.

Булгурът се състои от 76% въглехидрати, фибри (18%), правещи го подходящ продукт (до 50 г булгур дневно за диетичен режим), който спокойно може да измести хляба от менюто ви.

В 100 г суров булгур се съдържат 342 калории, протеини (12,3%), мазнини (1,33 г).

По отношение на минералните вещества и витамините булгурът е надежден източник на калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, натрий, цинк, йод, мед, манган, селен, витамини
A, C, D, E, K, B1, B2, B3, B5, B6, B9 (фолиева киселина), B12 и редица аминокиселини.

Представям на вашето внимание една лесна, бърза и изключително вкусна салата с булгур.

Нужните съставки:
70 гр булгур
2 печени червени чушки
1 домат
1 малка глава зрял лук или няколко стръка зелен лук
50гр зелени маслини без костилка( нищо не пречи маслините да бъдат черни)
1 връзка магданоз
2 скилидки чесън
Лимонов сок
Зехтин
Сол на вкус

Начин на приготвяне:
Булгура се слага в дълбок съд и се залива с вряла вода, похлупва се с капак за да
набъбне за 15 мин.
През това време останалите съставки се нарязват на ситно.
Булгура се оцежда и се прибавя при останалите продукти. Всичко се омесва и се овкусява с изцеден лимонов сок, зехтин и сол на вкус!
Нашата салата е готова!

Палачинки с пшенични трици и грис

Пшеничните трици са богати на витамини от В групата и на минерали – цинк, хром, калий, мед, магнезий, селен. В техния състав влиза и доста голямо количество каротин. Най-ценно за човека обаче е огромното количество фибри, което съдържат.

Пшеничните трици са хранителен продукт, богат на баластни вещества.
Улесняват храносмилането и регулирането на стомаха, като същевременно намаляват чувството за глад и действат разхлабващо.

Ето една лека и приятна рецепта подходяща за закуска в почивните дни:

Необходими продукти

• пшенични трици- 1 ч.ч.
• пшеничен грис - 1 ч.ч.
• кисело мляко – 1 кофичка
• вода – 150мл
• кафява захар - 2 с.л.
• сол - 1 щипка

• сода - ½ ч.л.
• яйца - 3 бр.
• ленено масло - 2 с.л.
• кокосово масло - 50 г
  

Начин на приготвяне

Пшеничните трици и грисът се смесват и се заливат с разбитото кисело мляко и водата. Оставят се за 2 часа да се накиснат и да набъбнат.

Яйцата се разбъркват и се добавят в тестото. Добавя се захарта, солта и содата.

Добавя се лененото масло и се разбърква. Палачинките се запичат в тиган, намазан с с малко кокосово масло.

Поднасят се с мед или крема сирене с малиново сладко.

Да ви е сладко!