В навечерието на предстоящите коледни празници, празничната еуфория и истерията на пазаруването, всъщност не се ли отдалечаваме от истинската същност на празника?
Не забравяме ли за обичта, за уважението, което дължим на своето семейство, за истиската същност и значение на думата празник? Забравяме, че да покажеш любовта си, не означава да подаряваш подаръци, да приготвяш големи софри за гуляи, и да прекарваш дните си по магазините, купувайки китайски коледни сувенири.....
Не...... мисля, че трябва да сме близо до хората, които обичаме, да не пропускаме шанса да им кажем, че са важни за нас,и че всъщност истинския празник е това да бъдем с тях!
Обичайте се и бъдете по-добри!
И в този ред на дълбокомислие :) аз искам да ви подаря една притча за вярата, която много ми хареса:
Веднъж лъчът казал на Слънцето:
- Всеки ден прелитам над Земята и сгрявам всичко живо, но имам една мечта – да сгрея човешко сърце.
- Добре, можеш да дариш капчица от моя огън на едно човешко сърце, тя ще му помогне да стане велик творец. Но искам да избереш най-добрият измежду хората - казало Слънцето.
Полетял слънчевият лъч над Земята и се замислил: „Как да узная кой е най-добрият измежду хората?”
В този момент чул тъжните мисли на един момък: “ Пълен неудачник съм! Исках да стана художник, а съм бояджия. А девойката, в която съм влюбен, дори не ме поглежда!”.
- Ти имаш талант, младост и сръчни ръце! – възкликнал слънчевият лъч и го дарил с огъня си.
Пламнал слънчевия огън в сърцето на човека и го накарал да вдигне поглед. Взел четката и боите и така вдъхновено заработил, че клиентът му, който дошъл да нагледа как върви ремонтът в дома му, занемял от изумление: „Мислех, че сте бояджия, а се оказа, че сте истински творец!” – възкликнал той.
В това време лъчът се върнал при слънцето и виновно казал:
- Прости ми, сбърках! Забравих какво ми поръча и подарих твоя огън на първия срещнат …
- Не, не си! Ти повярва в човека! А вярата и подкрепата отключват най-доброто у всеки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар